Форум за младежката заетост събра бизнес, университети и държава. НБУ представи успешни практики

„Спасението на давещите се е дело на самите давещи се“. С тази популярна сентенция на Илфи Петров председателят на УС на БСК Сашо Дончев обобщи проблема „младежка заетост/безработица“, по време на дискусионен форум по същата тема, проведен днес, 14 май 2012 г. Г-н Дончев призова младите хора сами да изберат пътя си на реализация и да полагат целенасочени и непрекъснати усилия за самоусъвършенстване, за получаване на знания, умения и компетенции, които покриват очакванията на работодателите. „Наскоро бях свидетел на радостта на един студент от получена тройка. Не си губете времето в университет, ако целта Ви е тройка! Знания за 3 можете да получите и в интернет – google често знае повече от Вашите преподаватели. Отделете време за университетско образование, ако имате желание и амбиция да се научите да учите, да търсите и намирате допълнителни знания!“, призова Сашо Дончев.

Тезата на г-н Дончев беше допълнена от изпълнителния председател на БСК и зам. председател на Настоятелството на НБУ - Божидар Данев, който обясни, че работодателите ценят не просто дипломите, а личностните качества и компетенции, желанието за развитие, хората с идеи и с визия за бъдещето. „Основната функция на държавата по отношение на младежката заетост и на заетостта въобще трябва да бъде анализиране и прогнозиране средносрочно (до 5 г.) и дългосрочно (15-20 г.) на необходимостта на икономиката от кадри с определени умения и квалификация“, каза още Божидар Данев. Според него, необходимо е държавата по-ефективно да прилага най-важния си инструмент за въздействие върху пазара на труда и изграждането на човешки потенциал, а именно финансирането на образователната система. Изпълнителният председател на БСК бе категоричен, че държавна субсидия трябва да получават и частните учебни заведения на принципа „Парите трябва да следват студента/ученика“. Важна е не собствеността, а продуктът, който създават съответните средни, професионални и висши училища, смята Божидар Данев. Освен това, за целите на прогнозирането необходимо е да бъдат изградени електронни регистри за образователната и квалификационно-възрастова структура на населението, заяви изпълнителният председател на БСК.

„Образованието е деликатна сфера – тя би трябвало да е консервативна, но и да е динамична. Ако направим кратък преглед на развитието през последните 20 години, ще видим, че в икономиката се ликвидират постепенно всички развойни и наукоемки дейности, което пречи на възпроизводството на човешкия ресурс. Следователно, една от задачите на държавата е да създава условия да не се изнасят тези дейности от страната ни и да се развиват те, за да има среда, в която да се възпроизвежда качественият човешки ресурс. Уроците на историята обаче, като че ли са далеч от съзнанието на политиците“, каза още Божидар Данев. (Вж. Презентацията на Б.Данев ТУК!)

Форумът „Младежката заетост. Визия и предизвикателства – бизнес, държава, студенти, университети” беше организиран от JOBS.BG,ECONOMY.BG и Националното представителство на студентските съвети в Република България, в партньорство с Българската стопанска камара и кампанията на Европейската комисия - We mean business.

От името на академичните среди на форума присъства проф. Кристиан Банков от Нов български университет (зам. ректор). Той посочи конкретни иновации, с които НБУ може да се похвали по темата за връзката между бизнеса и университетите и по повод практическата насоченост на обучението в университета. Проф. Банков изтъкна, че НБУ е въвел в България едни от водещите европейски практики в това отношение и продължава да се развива като от тази година в програмните съвети задължително ще участват представители на бизнеса, които ще определят учебните планове, редом с членовете на академичния състав.

Приветствия към участниците във форума поднесоха министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, председателят на УС на БСК Сашо Дончев, управителят на JOBS.bg Пламен Вушев, представители на парламентарните комисии по труда и социалната политика и по образование и наука, и председателят на Съвета на ректорите Ваньо Митев. С позиции и коментари по дискусионната тема във форума се включиха още зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова, Мария Шишкова – председател на Българския форум на бизнес лидерите, Ираван Хира - генерален директор на „Хюлет-Пакард” България и на „Хюлет-Пакард Глоубъл Деливъри България Център”, Явор Дренски - изпълнителен директор на МБАЛ „Токуда Болница София”, Ирена Соколова – член на Комисията по образование към НС, Драгомир Стойнев – председател на Комисията по труда и социална политика към НС, Светлана Ангелова  - зам.-председател на  Комисията по труда и социална политика към НС, Катя Колева – член на Комисията по труда и социална политика към НС, ректори на водещи университети и др.

Представителите на институциите направиха ретроспекция на направеното в областта на младежката заетост и създаването на места за стажуване и представиха възможностите по действащи и бъдещи програми (основно с европейско финансиране). Акцент беше поставен върху  програмите „Старт в кариерата“, „Създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж“ и „Ново начало – от образование към заетост“. Беше анонсирано и създаването на 10 кариерни центрове до края на тази година.

„Държавата е отделила над 30 млн. лв. по Програмата за заетост и до момента в нея са се включили 2 000 студенти, като съществува възможност за ангажиране на още 6 500 млади хора. По данни от проведената досега Програма близо 50% от стажантите в различните компании се назначават на постоянен трудов договор, а останалите 50% значително повишават своя опит и образованост”, сподели министър Младенов при откриването на форума. „В инициативата ще могат да се включат 54 000 ученици и 75 000 студенти, за тяхното обучение ще бъдат отделени 90 млн. лв. Засега активно в Програмата са участвали 11 000 ученици и студенти. Освен за работната заетост, правителството е отделило и 6 млн. лв. за актуализиране на учебните планове.”

Според Драгомир Стойнев (НС) младежката заетост е проблем за националната ни сигурност, тъй като бъдещето на България е поставено под съмнение. „Това не е поредният пожар, който трябва да бъде загасен – това е бомба със закъснител, която ще избухне след 15-20 години“, обобщи Стойнев. Според него, необходимо е въвеждането на мерки, насърчаващи работодателите да наемат стажанти и да разкриват нови работни места за млади, новозавършващи образованието си хора. Трябва да се въведе и германската дуална система на образование, при която паралелно с теоретичното обучение се провеждат и стажове в предприятия. Според Стойнев, трябва да се изработи и възприеме индикатор за развитие на българския народ, който да включва и нивото на младежко развитие (образование и трудова реализация).

„Дипломата е само входен билет, който обаче не е достатъчен – необходимо е да докажете проактивност и нагласи за развитие“, обясни Мария Шишкова (БФБЛ). Подобна позиция изрази и Ираван Хира („Хюлет Пакард“), който изтъкна, че компанията му търси основно млади хора с висока квалификация и умения. „Търсим не Вашите дипломи, а Вашият дух, желанието Ви за развитие, предприемчивостта Ви“, категоричен бе г-н Хира. Той отбеляза, че най-проспериращи в момента са компаниите, които разчитат на интелектуалния продукт, т.е. на човешкия капитал.

За повече практически занятия по време на академичното обучение призова и Явор Дренски („Токуда“). Според него, необходимо е държавата да въведе стимули за студенти, решили да специализират в непривлекателни специалности, като например патоанатомия, онкология, анестезиология и др., тъй като вече има остър недостиг на такива специалисти.